На 21.02.2020 г., петък, група народни представители са внесли в народното събрание законопроект за въвеждане в радио- и телевизионните програми на 1/3 задължително музикално съдържание от български автори, минимум ½ от което да е на български език. Мотив на законопроекта е да се стимулира творческата изява на български автори, продуценти и изпълнители и те да получават повече възнаграждения за авторски права. Изтъкват се аргументи за съхранение на националната идентичност.
Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО е против предложените популистки мерки за държавната намеса в медийното съдържание на търговските медии. Предложението показва пълно непознаване на сектора и творческия процес на създаване на разнообразни радио- и телевизионни програми.
Въвеждането на задължителни квоти за българска музика нарушава редакционната независимост на операторите. Ще доведе до влошаване на качеството, еднакви по съдържание програми и отлив на аудиторията към свободните от държавна намеса чужди дигитални платформи.
При създаване на програмите операторите се ръководят от интереса на аудиторията и от програмните характеристики на програмата. Редакционната свобода на операторите, съчетана с лицензионната политика на Съвета за електронни медии, са създали широко жанрово и програмно разнообразие за българската аудитория. Въвеждането на задължителни квоти ще доведе непосредствено до уеднаквяване на съдържанието на програмите. Възможностите за избор на съдържание ще бъдат силно ограничени във вреда на аудиторията.
В много от програмите излъчването на 1/3 задължителна музика от български автор е невъзможно. Пример за това са телевизионните програми, в които голяма част от музикалното съдържание е фонова музика за предавания, филми и сериали, програмите с информационен профил, специализираните филмови и спортни програми и програмите с общ политематичен профил. Същото се отнася и до много от радио- програмите.
Пазарът за разпространение на музика е изключително отворен. Търговските радиа са само една от многобройните платформи за достигане на съдържание до аудиторията. Държавната регулация на културното съдържание в частните медии, в днешната дигитална среда, е напълно неуместна и със спорен ефект.
По данни на АБРО интересът на аудиторията към българската музика се увеличава по естествен начин, без намеса на държавата. Последното води до създаване на все повече качествена българска музика и до повече присъствие в радио- ефира. От години в България се създава и разпространява БГ Рaдио, което излъчва само българска музика. Сред членовете на АБРО са и радиооператори, които излъчват само българска фолклорна музика. В програмите, които излъчват поп-фолк и актуална българска музика, българската музика е между 40 и 60 %. В радио- програмите, които излъчват основно съвременна музика за младежка аудитория до 30 г., делът също е висок. Специализираният профил на радиопрограмите може да не позволява значително присъствие на българска музика в програмата, въпреки това и в програми, в които преобладаващият жанр е класическа музика, джаз или специализирана клубна музика (диджей ремикси) също е включена и присъства българска музика. Редно ли обаче да се приема, че всяка българска музика във всеки жанр има висока културна стойност и безспорни качества, за да е задължителна за излъчване?
Музикаутор, които са инициирали разговора за въвеждане на задължителни квоти, никога не са предлагали на сектора форма на стимулиране на излъчването на българска музика в програмите.
Асоциацията периодично води много тежки и продължителни преговори с монополиста Музикаутор за определяне на дължимите възнаграждения. При всеки нов период на преговори претенциите на организацията за колективно управление на права се увеличават многократно. Към момента радио- и телевизионните оператори заплащат годишно повече от 4 600 000 лв. (по данни за 2018 г.). Това са повече от 60% от общите приходи на Музикаутор. Музикаутор отчита трайно повишение на приходите от сектора в своите отчети.
Подкрепата за българските музика, език и култура е обществена мисия, която е възложена на БНР и БНТ. Възлагането на обществена мисия, свързана с културните потребности на обществото предполага компенсация на допълнителните разходи, които иначе доставчикът на медийна услуга не би направил. Обсъждането на въпроса за възлагане на обществена мисия във връзка с определени културни потребности може да бъде само в контекста на запазването на свободата на избор и редакционната независимост на операторите, при компенсиране на допълнителните разходи за възложената мисия и при спазване на българските и общностните правила за свободна конкуренция, правилата за държавната помощ, за свободното движение на услугите и забрана за дискриминация.