Инициатор на събитието бе Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), а домакин беше УНСС и катедра „Медии и обществени комуникации“
Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) организира дискусия за свободата на словото и функционирането на независима медийна среда в страната. Целта на събитието е да се постигне широк дебат за необходимостта от конкретни действия, които да гарантират защитата на свободата на словото и изразяване, и на медийния плурализъм в страната.
Във форума взеха участие представители на регулаторни органи, професионални и медийни организации – Съветът за електронни медии (СЕМ), Съюзът на българските национални електронни медии (СБНЕМ), Съюзът на българските журналисти (СБЖ), Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), членове на АБРО в лицето на bTV Media Group и Нова Броудкастинг Груп, журналисти от водещи печатни и електронни медии, медийни експерти и представители на академичната общност от Университета за национално и световно стопанство (УНСС), Нов български университет (НБУ), Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (СУ) и студенти от катедра „Медии и обществени комуникации“ на УНСС, която е единствената катедра у нас със статут към ЮНЕСКО.
Участниците разгледаха задълбочено състоянието на актуалната медийна среда и възможностите за справяне със съвременните проблеми и предизвикателства, пред които журналистите са изправени в ежедневната си работа.
„Целта на днешния форум е да поставим фокус върху свободата на медийните услуги от гледна точка на комуникационните свободи, свободата на медията и журналистите“, каза изпълнителният директор на Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) и председател на УС на Националния съвет за саморегулация – Анна Танова-Атанасова по време на откриването. По думите ѝ свободата на медиите е аспект на редакционната отговорност и независимост, тя е свобода за определяне на програмната схема и съдържание и свободен подбор на кадрите, които да работят в медиите. Информационните свободи осигуряват плурализма на гледните точки в обществото и гарантират да не бъде монополизирана политическата, идеологическата или духовната сфера, посочи Танова и допълни, че тези свободи са гаранция за съществуването на демократичните общества.
„Форуми като настоящия са възможност за сътрудничество между медиите в България. Защото общественият интерес е сътрудничеството да бъде преди конкуренцията помежду им. Резултатите от такова сътрудничество трябва да доведат до някои практически резултати от голям обществен интерес“, отбеляза генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев. Според него тези практически резултати са седем – възстановяване на лидерските политически дебати, възстановяване на класическите интервюта с политическите лидери, възстановяване на пресконференциите в изборната нощ, възстановяване на дистанцията между журналисти и политици, възстановяване на цитирането на източници, възстановяване на цитирането между медиите и възстановяване на подкрепата между медиите, когато журналисти стават обект на агресия заради работата си.
„Ние насърчаваме свободния дух и мислене, а университетът е подходящото място за такива дискусии“, посочи ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. д-р Димитър Димитров. Според него тази професионална медийна дискусия дава възможност на изследователите и преподавателите в университета да се запознаят от първо лице с най-важните въпроси, които вълнуват медийната общност. „Свободата на изразяване, етичните стандарти, както и качеството на медийния диалог, са основополагащи за утвърждаване на независими медии, които са на страната на българските граждани“, посочи ректорът на УНСС.
„За СЕМ е изключителен ангажимент ние да сме гарант и да направим всичко възможно в нашите правомощия да гарантираме свободата на словото на медиите в България. Това го правим не само чрез нашите обичайни функции. Това го правим и чрез множеството позиции за солидарност, които изразяваме винаги, когато има посегателство срещу медии и журналисти“, каза д-р Симона Велева, изпълняваща длъжността председател на Съвета за електронни медии (СЕМ). „Когато говорим за право на изразяване на мнение то има ясно изразени граници. И не е случайно, че чл. 17 от Европейската конвенция за защита правата на човека изрично предвижда, че тези права и правото на изразяване не може да бъде използвано, за да се подкопават нито едно от правата, гарантирани от конвенцията. И речта на омразата, заплахите към журналисти, посегателствата срещу демокрацията, уговорките на тъмно – това са естествени врагове на демокрацията“, каза още Велева.
Първият дискусионен панел „Медиите – свобода на словото и етични принципи на журналистиката в модерните общества“, постави на дневен ред темата за медийната култура и правовите принципи, европейските мерки и директиви, реалните заплахи и проявления на вербална и физическа агресия срещу журналисти в България, както и възможните действия за законодателна защита. В него участие взеха д-р Симона Велева, и.д. председател на Съвета за електронни медии, Ирина Недева, Председател на УС на Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ-България), Господин Йовчев, главен оперативен директор на bTV Media Group, Снежана Тодорова, Председател на УС на Съюз на българските журналисти (СБЖ), проф. д.п.н. Нели Огнянова, СУ „Св. Климент Охридски“, проф. д-р Росен Стоянов, департамент „Медии и комуникация“ в Нов Български Университет, експерти по медийно право и комуникации. Те отбелязаха, че рядко могат да се видят представители на търговски и обществени медии, преподаватели, както и регулатор да стоят на една маса и призоваха за повече солидарност и подкрепа между журналистите в бранша.
Какви са предизвикателствата в „Предизборните кампании и отношенията власт – журналистика“ обсъдиха водещите журналисти Бойко Василев, Българска национална телевизия, Милен Митев, генерален директор на Българско национално радио, Габриела Наплатанова, член на СЕМ, Даниела Тренчева, журналист на Нова телевизия, Добрина Чешмеджиева, журналист на БНТ, както и Биляна Църноречка, пресаташе в Бюрото на Европейския парламент в България. Участниците дискутираха опитите за въздействие върху редакционната дейност на медиите и също призоваха за връщане на политическия дебат в ефира на националните електронни медии, както и за промени в изборния кодекс.
Третият панел – „Дезинформация – глобализация, нови подходи и съвременни заплахи в медийната среда“, представи актуалните рискове от достъп до непроверено фактологично съдържание в социалните мрежи, злоупотребата с информация и тиражиране на заблуждаващи предизборни послания. В дискусията се включиха ас. д-р Весислава Антонова, УНСС, Светослав Иванов, журналист на bTV, Велислава Попова, главен редактор на Dnevnik.bg, Станимир Въгленов, ръководител „Онлайн проекти” в Медийна група България, Пролет Велкова, член на СЕМ и Людмил Кърджилов, радиоводещ в Дарик радио.
Участниците потвърдиха необходимостта за обединение в журналистическата гилдия и общи действия, които да защитят достойнството и независимостта на медиите в България и да насочат вниманието на обществото и политиците към конкретни мерки и промени в регулаторните механизми. Сред тях са противопоставяне на всички опити за упражняване на физическо и вербално насилие върху журналисти, приемането на редица промени в законодателството и в областта на саморегулацията, с цел въвеждане на мерки за защита неприкосновеността на журналистите и осигуряване на защита на журналистите, предвидени в актовете на Европейския съюз, ясни гаранции за ненамеса от страна на държавата и политиците в редакционната независимост и свободата на изразяване на мнение на медиите.