Прибързана дискусия за въздействието на риалити форматите върху децата, без обективно и професионално национално представително изследване, може да доведе до злоупотреба с темата и намеса на СЕМ в редакционната политика на медиите
Във връзка с изпратена от Съвета за електронни медии („СЕМ“) покана за дискусия на тема „Отражението върху децата на достъпните за тях риалити формати“, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО направи някои важни пояснения пред регулатора относно същността на риалити форматите, функционирането на търговските телевизии и радиа и правомощията на СЕМ.
Преди всичко АБРО припомня, че членовете на асоциацията развиват и подпомагат редица инициативи и проекти в подкрепа на децата. АБРО е един от основателите и основна движеща сила за дейността на Фондация „Национален съвет за журналистическа етика“, която утвърждава и прилага Етичен кодекс на българските медии, както на Сдружение „Национален съвет за саморегулация“, което утвърждава и прилага Етични правила за реклама и търговска комуникация в Република България. Съвместно със СЕМ и ДАЗД, АБРО участва в изготвянето и на Критериите за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата – ко-регулаторен инструмент по Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Членовете на АБРО познават и прилагат законовата рамка и европейската регулация на аудио-визуалните медийни услуги и закрилата на децата, както и инструментите на саморегулация за установяване на широко приети етични правила и добри практики.
На базата на богатия си опит и правната и медийна експертиза, АБРО изразява съмнение в ефективността на подобна дискусия, преди да бъде направено национално представително изследване на потреблението, интересите, развитието и зрелостта на непълнолетните, както и връзката им с родителския контрол. Такова изследване е силно препоръчително, защото би подпомогнало обективната оценка на въздействието на медийната среда върху децата и би послужило за основа на конструктивен диалог с регулатора.
АБРО обръща внимание на факта, че търговските телевизии и радиа нямат за задача да определят кое е добро и кое е лошо, да поощряват или отричат определени категории хора и поведение. Риалити предаванията, както и останалите форми на информиране и забавление, биха могли да предизвикват различни обществени дискусии. Тук е важно да напомним, че свободата на словото като един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество се отнася „не само за „информация“ или „идеи“, които намират благоприятен прием или не се считат за обидни или са приемани с безразличие, но също така и за тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта, без които едно „демократично общество“ не би могло да се нарече такова.“[1] Не следва СЕМ да очаква медиите да са зона, свободна от морални дилеми, послания, идеи и информация, които провокират критично мислене и дебат, включително за нивото на морално и обществено развитие в нашето демократично общество.
Преценката дали дадено съдържание е подходящо за децата следва да се прави от техните родители. Помощта на медиите се изразява в постоянно съдействие чрез коректно обозначаване на възрастовите категории към съответните телевизионни програми. Нашите членове, като търговски доставчици на медийни услуги, нямат възложена функция по възпитаване на която и да е част от обществото в определени морални ценности и идеи. Те не могат и не трябва да изземват родителската отговорност, която включва и развиване на аналитично и критично мислене у децата във връзка с всяко съдържание, което стига до тях чрез десетки видове различни традиционни и дигитални канали на комуникация.
Преценката за отражението върху децата на определен вид предавания следва да отчита всички съвременни средства, чрез които децата достигат до съдържание. Според множество изследвания, огромната част от децата днес се информират от платформи като Tik Tok, Facebook, Instagram, Snapchat, YouTube и други подобни. Родителският контрол върху това съдържание е много по-труден, тъй като то се достъпва през мобилни устройства по всяко време на деня. АБРО препоръчва на СЕМ да използва за сравнителна практика дейността на други регулаторни органи в Европа, например доклада на Ofcom Children and parents: media use and attitudes report, който изключително задълбочено разглежда използването на различните видове медии, нагласите и разбирането сред децата и младите хора, както и достъпа до медиите и използването им от деца.
АБРО изразява и опасение, че липсата на конкретна цел на дискусията създава предпоставки за намеса на СЕМ в редакционната политика на медиите. Дефинираната в закона роля на регулатора и изключва провеждане на морална и естетическа оценка и налагане на цензура върху телевизионното или друго медийното съдържание на търговските медии. Намесата на държавата в лицето на СЕМ следва да бъде ограничена до контрола по спазването на установените правила в Закона за радиото и телевизията („ЗРТ“). Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗРТ СЕМ упражнява своите правомощия, като защитава свободата на словото, независимостта на доставчиците на медийни услуги, медийния плурализъм, културното и езиковото многообразие, и др. Намеса в редакционната независимост чрез указания на база личните морални и естетически възприятия на членове на СЕМ, далеч надхвърля правомощията на регулатора и противоречи на информационните свободи и забраната за цензура на медиите, установени в Конституцията на Република България.
АБРО изразява готовност да окаже пълно съдействие на СЕМ за провеждането на препоръчаното по-горе национално представително проучване. Представител на асоциацията ще присъства на дискусията, за да изрази общото становище и да възпрепятства злоупотребата с темата.
[1] Решение № 7 от 4.VI.1996 г. на Конституционният съд. Конституционният съд прави и синтез на основните положения, развити от някои ключови решения на Европейския съд по правата на човека: Решение по дело Editions Plon vs. France (жалба № 58148/00); Решение по дело Axel Springer AG vs. Germany (жалба № 39954/08); Решение по дело Alpha Doryforiki Tileorasi Anonymi Etairia vs. Greece (жалба № 72562/10); Решение по дело Becker vs. Norway (жалба № 21272/12); Решение по дело Von Hannover vs. Germany (жалба № 59320/00); Решение по дело Von Hannover vs. Germany (No. 2) (жалби № 40660/08 и 60641/08); Решение по дело Satakunnan Markkinapörssi Oy And Satamedia Oy vs. Finland (жалба № 931/13)