В свое решение по дело C‑147/19 (Atresmedia Corporación de Medios de Comunicación S.A. срещу Asociación de Gestión de Derechos Intelectuales (AGEDI) и Artistas Intérpretes o Ejecutantes, Sociedad de Gestión de España (AIE)) Съдът на ЕС постанови, че не се дължи да заплащане на възнаграждение на изпълнители и продуценти на звукозаписи при публично съобщаване на аудио-визуално произведение, в което е включен звукозапис или възпроизвеждане на този звукозапис.
Решението на Съда е постановено в рамките на производство по преюдициално запитване, отправено от Върховния съд на Испания. Спорът в главното производство е свързан с иск, предявен от AGEDI и AIE, да бъде осъдена телевизионната организация Atresmedia да плати обезщетение за действия по публично съобщаване на публикувани с търговска цел звукозаписи или възпроизвеждания на такива звукозаписи, включени в аудиовизуални произведения със съгласието на съответните носители на права, по управляваните от Atresmedia телевизионни канали, както и за неразрешеното възпроизвеждане на звукозаписи във връзка с публичното съобщаване.
В мотивите към решението Съдът приема, че аудио-визуалният запис, който съдържа аудио-визуално произведение, не може да се квалифицира като „звукозапис“ по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115. Това разбиране съдът извежда от дефиницията за „фонограма“, дадена от Договора на СОИС за изпълненията и звукозаписите (WPPT), съгласно която „фонограма“ е записът на звука на представление или на друг звук, или на възпроизведен звук със средства, различни от тези на кинематографията или аудиовизията.
Съдът посочва, че предвиденото в член 8, параграф 2 от Директива 2001/29 обезщетение е право, което се задейства с публичното съобщаване на изпълнението на произведение, записано под формата на звукозапис или на екземпляр от звукозапис. Тъй като аудио-визуалният запис, който съдържа аудио-визуално произведение, не може да се квалифицира като „звукозапис“ по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115, този аудио-визуален запис няма как да представлява и екземпляр от звукозапис. При това положение съдът приема, че публичното съобщаване на такъв аудио-визуален запис не поражда правото на възнаграждение.
В мотивите към решението Съдът изрично обръща внимание, че даденото тълкуване не е в разрез с целите на Директива 2006/115 — да се осигури по-нататъшната творческа и художествена работа на авторите и на артистите изпълнители, като се предвиди хармонизирана правна закрила, която гарантира възможността за получаване на адекватен доход и за възвръщане на инвестициите, и така да може да се постигне подходящ баланс между интереса на артистите изпълнителите и на продуцентите на звукозаписи да получат възнаграждение за разпространението на определен звукозапис и интереса на трети лица да могат да излъчат по безжичен път този звукозапис или публично да го съобщят при разумни условия. Съдът приема, че тези цели трябва да бъдат постигнати с договарянето — когато звукозаписи или възпроизвеждания на тези звукозаписи се включват в съответните аудио-визуални произведения — на подходящи договорни уговорки между носителите на правата върху звукозаписите и продуцентите на такива произведения, така че при такова включване възнаграждението за сродните права върху звукозаписите да се плаща съгласно тези договорни уговорки.
За повече информация: