English  
 Начало За АБРО Бюлетин Новини Събития Членове Документи За сваляне Контакти Връзки DVB-T 
 
  Новини
  Пресцентър
  Общество и медии
  Медиите в кадър
  Реклама
  Интервю
  Гледна точка
  Право на отговор
  Авторско право и сродните му права
  Технологии и платформи
  Други
  Непотвърдено?
  Членове
 виж всички 
  Интервю
С генералния директор на БНР Радослав Янкулов : Търсим опорните точки на слушателите
2014-08-15

► Роден на 11 февруари 1953 г.
► Завършил е HCA и факултета по журналистика и масова комуникация.
► Работил е в БНР като редактор и водещ на предаванията "Хоризонт за вас" и "Спорт и музика".
► Основател на частните радиа "Експрес", "99" и "Спорт".
► Работил е спортните отдели на БНТ и Нова тв.
► Бил е директор на Дирекция "Връзки с обществеността и протокол" на Държавната агенция за младежта и спорта.
► На 23 май 2013 г. е избран за генерален директор на БНР.
- Обявили сте обществени поръчки за строително-ремонтни дейности и доставка на техника за близо 10 млн. лв. От къде пари за такива мащабни инвестиции, г-н Янкулов?
-Трябва да разграничим нещата. БНР е кандидат за финансиране на изпълнението на проект за саниране на административната сграда със средства от Публичната инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите" за близо 6 млн. лв. В обществената поръчка за проектиране и изпълнение на строително-монтажни работи има условие, че договорът с изпълнителя влиза в сила от датата на получаване на финансиране по програмата. Направената оценка за енергийна ефективност на сградата, която е строена преди повече от 40 г., показа, че ако описаната поръчка бъде изпълнена, БНР ще спести най-малко 500-600 хил. лв. на година при сегашните цени на електрическата и топлинната енергия.
Друга част от обществените поръчки са за услуги, без които е невъзможна дейността на БНР. Например лицензи за ползвания софтуер за излъчване, комунални услуги и радиоразпръскване на сигнала. Тук договорите са дългосрочни с оглед постигането на по-добри цени, но същевременно съобразени с мандата на ръководството.
На трето място са обществените поръчки, свързани с инвестиционната програма на БНР. Инвестициите - само 7% от бюджета на радиото - се одобряват от Министерството на финансите и като част от държавния бюджет - от Народното събрание.
- Неотдавна от КРС предложиха и радиобраншът да се захване с цифровизацията. Време ли му е вече?
- Не още. Защото това е свързано с разходи и нови приемници. Не искам да изглеждам назадничав, но от всичките ми срещи в EBU (организацията на обществените радиа и телевизии в Европа), останах с впечатление, че с изключение на 1-2 страни цифровизацията на радиоефира също не е особено популярна. Засега като стъпка към този процес приемам спирането на предавателите на средните вълни.
- Какво точно ще се случи със спирането на тези предаватели? Има ли опасност слушатели с най-старите приемници да останат без радио?
- В момента имаме 7 средновълнови предавателя, които звучат в района на Североизточна България, в Благоевград, в Кърджали и във Видин. Ще спрем 6 от тях. Този във Видин е пуснат преди 2 години и половина. Затова решихме да не го спираме, а само да намалим наполовина неговата мощност. Така пак ще покрива цяла България, но няма да стига до Виена в Австрия както досега, а само до Братислава в Словакия. Звукът няма да е перфектен, но със сигурност всички, които искат да слушат "Хоризонт" и парламентарният канал, даже и да са близо до границата ни с Турция или с Гърция, ще могат да го правят и на средни вълни. Чрез този предавател ще могат да се излъчват и кратките новини на турски език, които в момента се приемат само в района на Кърджали и Североизточна България, но ако вземем решение за това. - Това означава, че след БНТ и вие вече ще предлагате новини на турски език в цялата страна?
- Тези новини в момента се излъчват в районите, в които живеят хората, за които турският език е майчин, и са 3 емисии от по 10 минути дневно. Това е част от нашия обществен ангажимент. Намеренията ни са новините на турски, които се излъчват на средни вълни, да се поемат от УКВ предавателите ни и така ще звучат в цялата страна.
Парите, които ще спестим от спирането на средновълновите предаватели, ще вложим в "пускането" на предаватели на ултра къси вълни (УКВ) за местата, където има дупки и "Хоризонт" или другите ни програми заглъхват и които места ще определим чрез едно по-добро честотно планиране. От НУРТС (компанията, която разпространява БНР) ни предложиха и мобилно сателитно приемане. Така в едно село, където има радиоточка, хората ще приемат нашите програми направо от сателита. И ако все пак има такива, които не могат да слушат "Хоризонт" по някаква причина, ще им купим нови апарати, за да приемат програмите ни на УКВ.
- Телевизиите често спорят за това коя е по-гледана. Каква е ситуацията в радиобранша?
- Установихме контакт с представителството на френската фирма "Ипсус", която мери радиоаудиторията в около 85 държави. В пилотното проучване, което се осъществява в момента, освен БНР участват членовете на АБРО (Асоциацията на радио и телевизионните оператори), Дарик радио и радио "фокус", което се случва за първи път в радиогилдията. Освен размера на аудиторията имаме интерес да знаем и по какъв начин хората слушат радио - на средни, дълги или ултракъси вълни, в интернет или чрез приложения за мобилни устройства, кога и къде го слушат. Тези въпроси са включени в проучването, което е национално представително и се извършва чрез интервюта на 4500 души.
- Какво очаквате да се промени след това?
- Проучването ще се обяви в началото на септември, като идеята е да потърсим "опорните точки" на всички слушатели между 15 и 69 години в цялата страна, а рекламодателите да се ориентират в ситуацията и да разберат, че могат да влагат парите си в радиореклама.
- А ако се направи проучване за българската музика в ефира, какво ще покаже то? Достатъчно ли е тя по БНР?
- Никога не е достатъчна, но малко по малко при нас нещата се променят. Когато се появи идеята да се прави рубрика "Една седмица на...", имаше хора, които не се посрамиха да кажат, че няма толкова български певци и толкова български песни, че да се поддържа тази рубрика дълго време. Българската музика в по-голямата си част е прекрасна - не само по-старите песни, но и новите изпълнения. И всички те трябва да бъде предлагани и налагани. Ето, ние ще празнуваме 80 години БНР. Имаме богата празнична програма с много българска музика. На 3 септември например на фестивала "Аполония" ще бъде денят на БНР. А ние ще излъчваме програмата "Радио Аполония". Тогава ще пее Васил Петров, ще свири и нашият Биг бенд.
- Преди време управата на радиото беше в СЕМ заради оплаквания на слушатели, че в предаването "Деконструкция" на Петър Волгин се нарушава плурализмът на мненията. Имате ли нови такива сигнали?
- Сигнали получавам непрекъснато за какво ли не. Петър е талантлив журналист и би могъл да изразява собствено мнение, но все пак с идеята, че го прави в ефира на БНР, с абсолютното задължение за плурализъм и спазване на корпоративния етичен кодекс на радиото.
- Работи ли пресклубът на радиото?
- Да, сега има затишие, но се надявам наесен и с предизборната кампания да се напълни отново. Готови сме да посрещаме кандидат-депутати тук.
- Как се развива вашето училище за радио в БНР?
- Когато разказахме какви са намеренията ни в EBU, започнаха да ни помагат с пари, лектори и ноу-хау. Сега се чудим как да уредим с официални дипломи първите, които го завършиха, така че документът след това да им помага при търсенето на работа.
- В гилдията се чуват обвинения към ръководството на БНР, че управлява непрозрачно и не спазва трудовия договор, че има свалени предавания без мотиви. Как бихте отговорили?
- Мога да кажа категорично -няма нищо подобно. Имам чувството обаче, че се създава обстановка, в която ще се направи опит за подмяна на реалното състояние на нещата. Подмяната започва от факта, че се пратиха декларации до СЕМ, подписани от синдиката "Свободно слово". Това е сдружение, което според устава си се занимава със синдикална дейност, а в декларациите учудващо няма синдикални проблеми. Причина за промените в различните предавания е една - лятната схема. Що се отнася до няколко предавания по програма "София", които паднаха, то те просто не се вписват в новата програмна схема на радиостанцията, която залага повече на младежката аудитория. Хубавото е, че подобни декларации могат да предизвикат творческа дискусия.
Не разбирам твърдението, че има непрозрачност. От синдиката поискаха да организираме среща, за да се обсъдят програмно-творчески въпроси. И понеже това съвпадна с навършването на първата година от управлението на моя екип, обявих, че ще направим среща с всички в радиото. Преди това сложихме кутия за въпроси към ръководството на БНР, на които отговорих на срещата. В кутията обаче нямаше нито един въпрос от "Свободно слово".
Стр. 28

 виж всички от категорията  
  Реклама
 
      © 2019 AБРO - Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори | Реклама Уеб Дизайн и разработка от Дизайн Студио 42